Една нощ императорът на Византия, Юстиниан Първи, сънува Бог, който му

Една нощ императорът на Византия, Юстиниан Първи, сънува Бог, който му се явява огрян от неземна светлина. Той му показва място в сърцето на Константинопол и разтваря ръцете си, като му демонстрира величествена черква — куполи, издигащи се към небесата, стени от мрамор и светлина, която се лее като река. " Тук ще издигнеш Дом Господен, какъвто светът не е виждал ", прошепва Божият глас.

И владетелят съгражда храм, надживял три империи и взел участие в една пета от историята на човечеството.  Известен е като „ Света София “, само че името му не идва от майката на Вяра, Надежда и обич, а от премъдростта Божия.

Днес обителта е превърната от музей в настояща джамия и друговерците могат да посетят единствено галерията, от която да прегледат  светилището от горната страна. В интерес на истината, християнският храм е съграден върху езическо капище, тъй че енергийността на мястото е потвърдена през вековете.   

Фактът, че представители на други религии не могат да влизат в мястото за мюсюлмански молебствия се компенсира от чисто новия музей на „ Света София “. Той се намира напълно наоколо и към този момент се води пробен, само че сигурно ще се впише измежду културните институции на Истанбул.  

Ако си купите онлайн двоен билет за него и за джамията няма да икономисате пари, само че ще спестите опашките. Във виртуалния музей пускат посетителите на групи по десетина индивида. С обособените си зали той споделя историята на църквата от времето на първата копка до наши дни посредством безусловно реалистични  3D видеосцени.

Със тон и картина вие ставате директни участници в 15 вековната история на храма. Преминавате през поклонение в езическо светилище, виждате църквата на Теодосий II, потърпевша при въстанието Ника, в чието потушаване умират 30 000 души.

Участвате в градежа на храма, за който Прокопий Кесарийски написа „ …И императорът построи не доста по-късно, черква толкоз прелестна по форма и тип, че в случай че християните бяха запитани дали желаят остарелият храм да бъде изгорял и този, новият да заеме неговото място, то те биха се молили всеки ден това да се случи по-скоро… “

И в действителност църквата е  издигната за рекордните пет години и 10 месеца, тъй като Юстиниан бил стимулиран да я приключи за своята 50 годишнина, честна възраст за тези епохи.

Още преди височината на градежа да е достигнала 2 метра, в работата по него вземат участие близо 10 000 служащи, а към края на високия 50 метра строеж държавната съкровищница на империята е намаляла с 360 млн. номизми.  Юстиниан съумява да сътвори знак, с който властването му да бъде запомнено от поколенията – богослужебният храм остава непостижим по своите размери и помпозност за повече от хиляда години.

Едва през 1626 година, след завършването на базиликата „ Свети Петър “ в Рим се появява съперник на грандиозната конструкция в Константинопол.

Посетителите в музея виждат с очите си земетръса, който унищожава купола и наетия за възобновяване му племенник на първичния проектант Исидор Млади гениално сортира леки материали  и основава архитектурния дизайн, който познаваме. Куполът е изработен с доста по-висок център, което разпределя тежестта му отмерено върху постройката. Целият ремонтен развой лишава към 4 години, като през 562 година постройката добива типа и височината си от 55,6 метра, с които и остава до наши дни.

Според актуалните учени медиевисти с направените промени куполът изгубил част от предходното си великолепие, само че усъвършенстваната му резистентност спомогнала за съхранението му през вековете.

В идната зала султан Мехмед Втори превзема Константинопол, когато е едвам на 22 години.

„ Света София “ е разграбена, а щом я преустрояват в джамия са замазани всички мозайки и фрески, на които са изобразени човешки фигури, тъй като това е неразрешено от исляма.

В края на XVI в., при ръководството на Селим II, хилядолетната постройка е подложена на обстойна реставрация от опитния османски проектант Синан, който укрепва структурата й с спомагателни носещи подпори. Те дават на храма повече непоклатимост при трусове. Той построява и останалите две минарета от известната четворка.

През 1935 година, в невиждан акт на почитание към предишното на постройката като знак не на една, а на цели религиозни и културни доктрини, президентът на Турция Мустафа Кемал Ататюрк издава указ с който трансформира „ Света София “ в музей. Богослуженията в постройката – без значение дали мюсюлмански или християнски са неразрешени.

Преди настоящето ми посещаване, за финален път бях в Истанбул през 2020 година, когато музеят одеве се беше трансформирал в джамия, само че към момента бе отворен за гости, отвън часовете за молитва. Тогава особено минах вдясно, с цел да видя мозайката с иконата на Божията майка в средата и Светите Константин и Елена. Тя към момента си е там и е обект на огромна респект у гидовете, които наложително водят християните там, за мюсюлманите нямам наблюдения.

Този път обаче казусът ме води в галерията, откъдето има превъзходен аспект към серафимите. В четирите ъгъла под купола се намират облиците на тези тайнствени небесни същества. Изобразени са с шест разперени крила и лице в центъра. В библейската традиция това са най-висшите благ същества.

В Корана се загатват ангели като Джибрил (Гавраил), Микаил (Михаил), Израфил (Рафаил) и Малак ал-Мавт  (Азраил). Въпреки че тези ангели извършват значими функции в ислямската космология, те не са непосредствено приравнени към серафимите в християнската религия. Но два от облиците и през днешния ден могат да се видят върху стените на джамията „ Света София “. За разлика от Богородица, върху която е сложено платно. 

Истинско изобретение за мен бе мозайката с император Йоан II Комнин, дружно с жена си Ирина и сина си Алексий, които финансират реставрацията на църквата, както се вижда от много непокътнатите им портрети в южната изложба. 

Но погледът ми задълго остава взрян в мозайката " Дейсис ". От гръцки значи " молене " и е икона, изобразяваща Божието състрадание по време на Страшния съд. Създадена е през XIII век. В центъра е изобразен Христос Пантократор в цялостната си божествена суровост и състрадание, като държи отворено Евангелие, а погледът му като че ли прониква в най-дълбоките кътчета на душата.

Отляво е Дева Мария, а отдясно е Йоан Кръстител, като и двамата са обърнати към Христос и се молят. Според християнското учените Богородица и Йоан Кръстител са тези, които стоят най-близо до Бога. На мозайката наподобяват толкоз реалистично живи, че човек не може да откъсне очи от тях.

И в главата ми звучи  фразата от античния летописец на “СВета София ” Прокопий Кесарийски  „ Тази неповторима архитектура основава възприятието за боязън! “.